История
Десетилетия наред 58. основно училище „Сергей Румянцев” е притегателен образователен център за децата на „Орландовци” и съседните квартали. Така е днес, така е било и в миналото.
До Освобождението и в началото на ХХ век в днешния кв.„Орландовци“ не е имало училище, но будните деца учели в съседните села Биримирци и Малашевци, тъй като още през 1842г. в Биримирци има килийно училище, което скоро се развива като светско, а от 1902г. се изгражда и училищна сграда, в която не след дълго се откриват и прогимназиални класове. През 1912г. в с. Орландовци, в къщата на семейство Рогожарови, намираща се на ъгъла на днешните улици „Мара Бунева” и „Пощенска”, започва организирано обучение на деца, като учителите, заради нарастващия брой ученици, често ползват и черковните стаи, и училището в с. Биримирци. Децата се обучават в една паралелка с четири слети класа от един учител, но още през 1914/1915г. броят на паралелките се увеличава. Има две паралелки с по два слети класа с двама учители, като училището вече се помещава в сграда, намираща се в църковния двор. През първите години от съществуването на училището у родители и ученици добър спомен с преподавателската си дейност оставят много отдадени на професията учители.
Скоро сградата се оказва малка, защото от цялата страна към столицата и близките до нея села идват преселници и броят на желаещите да учат непрекъснато расте. През 1928 година е построена нова сграда с шест учебни стаи, в които учат вече четири паралелки. През 1931 година към училището се открива прогимназия, като от 1933 година училището носи името на квартала – „Орландовско народно училище“, а след това се именува „Мария Луиза“. От 1944 година училището е 37. прогимназия „Сергей Румянцев“, а за учебната 1955 година се дострояват още шест учебни стаи, като в училището има вече физкултурен салон, лекарски кабинет и библиотека . Оттогава е 58. основно училище „Сергей Румянцев“. През 1960 година е построена пететажната училищна сграда на улица „Железопътна“ № 65 и занятията за младото поколение на квартал „Орландовци“ вече се провеждат в нея. До училището е разположен красив зелен парк, където децата много често провеждат заниманията си по физическо възпитание и спортни игри.
Името на патрона на училището не е случайно. Сергей Румянцев е личност, оставила следа в българската литературна и политическа история. Истинското име на поета е Димитър Диловски Митов. Роден е на 05.09.1896г. в село Блъсничево (сега Румянцево), Ловешки окръг, в многодетно семейство на бедни селяни. От баща си наследява любознателността и духовността, а от майка си – скромността и честността. Начално образование завършва в родното си село, а прогимназия – в Луковит. Жаждата за знания го отвежда в Плевен, където успява да издейства издръжка от командира на 17. пехотен полк и се записва в Плевенската мъжка гимназия. Тук едва седемнадесетгодишен Димитър Диловски проявява своето поетично дарование. За неговото развитие особено благотворно влияние има учителят по литература – поетът Никола Ракитин.
През 1917г.
завършва школата за запасни офицери и е изпратен на Южния фронт като командир. През същата година е назначен за адютант в щаба в Плевен и командир на рота. Участник е в Първата световна война, раняван е три пъти. Работи като учител в с. Златна Панега (1918–1919г.) и в с. Блъсково (1919–1921г.). Членува в организацията на тесните социалисти. Наклеветен е, че е извел ученици на първомайска манифестация (1921г.) и министърът на народното просвещение го уволнява. Започва работа в Народния театър в София през юни 1921г. Привързаността му към родното село, любовта към отрудените селяни, дружбата със земеделските водачи и обстановката в страната го ориентират към БЗНС, където членува от 1921; редактор е във в. „Земеделско знаме“; секретар е на Цанко Церковски – министър в кабинета на Александър Стамболийски /БЗНС/. От страниците на вестник „Земеделско знаме“ запламтяват неговите огнени стихове и памфлети, които зоват селяните на борба за отстояване правото им и се превръщат в значима сила в обществения живот – бичуват, осмиват и жигосват буржоазията, противопоставяща се на нарастващата им роля в следвоенните години. Той приема псевдонима Сергей Румянцев по името на прославения руски генерал и остава известен в нашата поезия и история с това име. В продължение на няколко години сътрудничи на вестника на земеделците, развивайки активна журналистическа дейност.
През април 1922г.
заедно с министър – председателя Александър Стамболийски участва в Международната конференция в Генуа, на която се уреждат всички въпроси, свързани със следвоенното устройство на държавите в Европа, а после го придружава във Франция, Италия, Швейцария и Англия. Оттам изпраща кореспонденции за в. „Победа“. Румянцев е един от основателите и редактор на сп. „Див дядо“ – хумористично списание, около което се групират леви интелектуалци – хумористи, художници, поети и чрез хумора и сатирата те защитават трудовия народ от надигащата се опозиция срещу управлението на БЗНС. В списанието сътрудничат художникът Стоян Венев, карикатуристът Илия Бешков, поетът Крум Кюлявков и др.
Времето от 1921г. до 09.06.1923г. е най-плодотворният период от творчеството на Сергей Румянцев. Тогава се раждат най-хубавите му революционни стихове: „Води ни напред!“, „Напред“, „Щурм“, „Референдум“ и др. От неговото перо излизат и забележителни сатирични характеристики и саркастични пародии, насочени срещу опозиционните политически водачи. Той израства като един от най-големите майстори на този жанр в българската литература.
На 9 юни 1923г.
след извършения държавен преврат срещу правителството на Александър Стамболийски, Сергей Румянцев е арестуван и изпратен на разстрел. Спасява го негов съученик. Живее в нелегалност, но отново е задържан и е интерниран в с. Блъсничево. След Септемврийското въстание (1923г.) участва в изграждането на единен фронт заедно с всички революционни сили. Отново излиза в нелегалност и се укрива. През есента на 1924г. Сергей Румянцев издава своите стихове в стихосбирката „Селски бодили“. Стихотворенията „Гърмиш и жигосваш“ и „Да помним техния завет“ са връх на борческата му поезия. Още не стигнала до читателите, стихосбирката е конфискувана и авторът е обявен за опасен враг на държавата. Непрекъснато преследван, той продължава да твори и взема дейно участие в конспиративната борба.
1925г.
остава в българската историческа и политическа летопис с хилядите убийства след Деветоюнския преврат и Септемврийското въстание. Между убитите български патриоти от средите на интелигенцията е и Сергей Румянцев. На 16 април 1925г. той е разкрит и арестуван в Стара Загора. Откаран е в София, където дели килия с поетите Христо Ясенов и Гео Милев. На 19 април 1925г. след извеждане от Дирекция на полицията изчезва безследно.